Ролята на работата в живота на хората днес

Ролята на работата в живота на всеки човек е много личен въпрос. След пандемията и смяната на поколенията през последните години се забелязва съществена промяна в отношението към работата.

В едно хибридно общество централната роля на работата в живота на хората е един от най-динамично променящите се фактори. Днешната промяна се дължи на колективна преоценка на приоритетите, която е значително повлияна от три елемента:

• новото разбиране за благоденствие и качество на живот след пандемията
• все по-разпространената възможност да се работи от разстояние или на гъвкаво работно време, благодарение на технологичния напредък
• темпото, с което настъпват промените и глобалните кризи

Тези три елемента поставят под въпрос централната роля на работата в живота на хората.

Настъпилите развития насърчават по-цялостен подход към професионалния живот, който обхваща не само това, което правим, но и въпросите защо и как. Този преход показва дълбоката промяна в предпочитанията и очакванията на работещите. Все повече и повече хора оценяват гъвкавостта в работния процес, баланса между работа и личен живот, и възможността да работят ефективно от различни места.

Днес обществото гледа на работата вече не само като на средство за постигане на цел, а като на елемент на идентичност и удовлетворение. Работещите все по-често търсят работа, която не само предлага финансова сигурност, но е и в съответствие с техните ценности и предоставя възможности за развитие и гъвкавост. Те активно се стремят да подобрят личния си живот и действат в съответствие с убежденията си, с цел да намерят щастие и удовлетворение на работното място и извън него.

Част от тази промяна включва и явления като „голямото примирение“ или още - „вътрешното примирение“, при което служители, чиито стремежи остават неудовлетворени, не напускат официално работата си, а се оттеглят до минимум. Това поведение илюстрира как хората преосмислят решенията си за кариерно развитие. Неотдавнашно социално проучване в Италия, чиито резултати са приложими за цяла Европа, показва, че сложността на съвременния свят оказва значително влияние върху нуждите на хората по отношение на ежедневното благосъстояние.

Разграничат се следните два типа общества:

• творческото общество, което се появи в началото на 2000 г., приоритизира работата като средство за самореализация.
• за разлика от това, хибридното общество, което се появи в началото на пандемията Covid-19 през 2020 г., се фокусира върху хората и тяхното благоденствие. Тук работата служи не просто за изкарване на прехраната. Балансът между професионалния и личния живот и психическото и физическото здраве стават все по-важни.

Претоварването с информация, ускоряването на промените, сложните междуличностни отношения и търсенето на смисъл и автентичност, са само част от социалните фактори, които увеличават значението на благоденствието. Промяната в парадигмата е израз на съществената промяна в обществото, при която традиционните кариерни амбиции все повече се заменят от нуждата от благополучие и удовлетворение. Това развитие носи редица трудности, особено по отношение на поддържането на баланс между работата и личния живот.

В общество, в което физическото присъствие в офиса за само 3,1 дни в седмицата (JLL Research, „Дали хибридния начин на работа наистина работи?“, 2023 г.) е норма, традиционният термин „баланс между работа и личен живот“ все повече се възприема като неподходящ или нереалистичен (Lowisz S., „Смесване на работата и личния живот: какво означава и защо има значение“, 2021 г.). Вместо това хората сега говорят за съчетанието работа-личен живот.

Дистанционната работа представлява особено предизвикателство за онези, които се опитват да очертаят ясни граници между работа и личен живот. Когато работата навлезе в личния живот, много служители се чувстват претоварени, виновни или неспособни, защото не са в състояние стриктно да разделят работата от личния си живот.

Публикацията е заимствана от блога на кампанията SEDUS, с автор Susan Weston.